История

Село Кичево се намира на 13 км североизточно от гр.Варна. Местността , в която то е разположено, е продължение на Франгенското плато- с надморска височина около 360 м.

Предполага се, че селото възниква през втората половина на XVII век или в началото на XVIII век. До 1934 год. носи името Джаферлий. През 1934 год. с указ на Народното събрание се преименува на село Кичево. Причините да му се даде това име са следните: Селището е разположено на високо място, богато на вода. Около изворите има много тополи, които отдалеко приличат на кичест букет .

Първите заселници – българи/гагаузи/ идват тук от село Кьоприкьой- днешно село Гроздьово, Варненско в началото на XVIII век.

Църквата е построена през 1857 година, за което свидетелства каменният надпис, който е издълбан в мраморна плочка, вградена над входната врата. На този надпис е написано : „Черквата в с.Джаферлий е построена през 1857 год. от видните българи селяни Георги Киряков, Йови Парушев, Илия Иванов и други”. Вероятно на каменния надпис са издълбани имената на църковните настоятели.

След строежа на църквата остават пари, с които църковното настоятелство решава да построи училище. Строителството започва през 1882 год. Председател на новоизбраното училищно настоятелство тогава е Муси Добрев. През 1884 година училището е открито. Построени са две класни стаи и една канцелария за учителите. Това се потвърждава и от каменния надпис, вграден във фасадата на тогавашното училище, където е записано:

У Ч И Л И Щ Е

„Св.Климентъ”

1884 год.

с.Джаферлий

Н-ЛЪ М.ДОБРЕВЪ

Тази сграда просъществува до 1922 год. Преподава се на български език. По време на Балканската и Междусъюзническата война учебните занятия често са прекъсвани. През 1915 година те са прекъснати за една седмица поради обявяване на мобилизация. Нередовни са и учебните занятия през 1916 година, тъй като близо до селото се водят сражения с румънците. През 1918 училището е реквизирано със заповед и превърнато в склад за хранителни продукти, а в учителската стая са настанени войници. Учебните занятия се възстановяват на 10 януари 1919 год.

През 1920 год. главният учител Евтимов въвежда екскурзиите като метод на обучение. Въпреки упреците, отправени му тогава от местните власти , Евтимов успява да проведе няколко екскурзии до град Варна и Аладжа манастир. Екскурзиите са посрещнати с голям интерес от учениците. По това време броят на учениците непрекъснато нараства. Това налага преминаването на двусменно обучение – две отделения учат сутрин и две отделения учат следобед. Нарастването на броя на учениците налага да се обсъди въпроса за превръщане на първоначалното училище в прогимназия. На 19.01.1921 год. е свикано общоселско събрание, на което този въпрос е поставен за обсъждане.

През февруари 1922 год. прогимназията е открита. На откриването речта на директора предизвиква голям интерес. Възниква въпросът за нов парцел за построяване на ново, голямо училище , в което да се учи от първо отделение до трети прогимназиален клас.Училищните настоятели предявяват иск към местната власт за отчуждаване на парцела, където е селската кръчма, и големия мегдан пред нея. Има и противници- едни от най-влиятелните хора в селото тогава. Надделява разумът – избран е за строеж на училището този парцел, но се взема решение мегданът да не се загражда, за да може на същото място пак да става селското хоро. Ограждането на двора на училището става след 9 септември 1944 год.

Строежът на новото училище се забавя поради разразилата се икономическа криза в нашата страна. Трудно се оказва изплащането на отчуждените имоти, забавя се проектирането, за което също са необходими средства.

По тези причини строителството на училището започва едва през 1938 год. и завършва през 1942 год. Построени са 4 класни стаи, учителска стая, дирекция и една стая за прислугата. Построени са 4 избени помещения, стаи, вкопани повече от метър, поради което подпочвената влага/особено характерна за Кичево/ се стича в тези стаи. Независимо от това те се използват за кабинети и работилница до изграждането на новата постройка през 1982 год.

В училището работят с жар и ентусиазъм цяла плеяда прогресивни учители. Те възпитават младото поколение в дух на непримиримост към неправдата, учат ги на честност, справедливост, смелост.

Така разкритата прогимназия „ Свети Климент Охридски” просъществува до учебната 1961/1962 год. През 1962 год. в училището се разкрива осми клас и училището е превърнато в средищно. В него започват да учат ученици от селата Куманово, Климентово, Орешак, Осеново, Долище и Генерал Кантарджиево.

Големият брой ученици от съседните на Кичево села поставя въпроса за построяване на общежитие. През 1965 год. е закупена съседната на училището къща за общежитие. Тя обаче се оказва недостатъчна , поради което през 1969 година към нея се пристрояват две големи стаи и една по-малка за възпитателите. Това не решава въпроса, поради което през 1971 година започва строителството на ново общежитие със столова за 200 ученици. Строежът завършва през 1972 година.

През учебната 1972/1973 година в училището учат 212 ученици в 4 класни стаи над земята и още 4 в мазите. В стаите в мазите се разполагат работилница, кабинет по химия и биология, кабинет по физика и математика, кабинет по история. От влагата в помещенията учебните карти се разлепят , стените почерняват, дървените подове издържат само по две, три години и изгниват. Много от учениците боледуват.

Всичко това налага да се започне строеж на новата пристройка към училището. Разширява се дворът на училището, огражда се с нова ограда. Построява се нова спортна площадка от северната страна на училището, като по този начин се изолира шума в класните стаи.

Пристройката е завършена през 1982 година, открита е на 27.04.1982 год. от адмирал Иван Добрев – заместник-министър на народната отбрана по това време и бивш ученик на училището и жител на село Кичево. Тържеството е вълнуващо не само за учениците, но и за всички останали.

През 2010 година училището е санирано, направен е основен ремонт на спортната площадка, преоборудвани са кабинетите.

Днес училището в село Кичево е средищно. В него учат ученици от съседните на Кичево села, както и ученици от център за настаняване от семеен тип. Обособени са 7 паралелки. Материалната база е много добра. Обучението е целодневно, като до обяд се провеждат часовете от задължителната подготовка , а следобяд са организирани занимания в полуинтернатни групи.

Училището разполага с училищен бус за превоз на пътуващите ученици.

Кабинетите и класните стаи са обзаведени с нови мебели. Учениците имат възможност да обядват в училищния стол. Храната се доставя от ученически стол гр. Аксаково.